КАКВО Е УРЕТРИТ?

Уретрит е възпаление на уретрата (тръбата, която започва от пикочния мехур и свършва в края на пениса). Когато причинителя на уретрита не са гонококи или не може да се диагностицират хламидия, микоплазма, трихомонас или друга полово предавана инфекция, тези уретрити се наричат негонококови уретрити (катари).
Мъжете на възраст между 20 и 35 години са най – изложени на риск от развитие на инфекциозни уретрити, както и мъжете, които имат множество сексуални партньори или тези с рисково поведение, практикуващи анален секс и неизползващи презервативи.

КОИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА УРЕТРИТ ПРИ МЪЖЕТЕ?

Уретритите се разделят на две големи групи – предавани по полов път и непредавани по полов път.

УРЕТРИТИ, ПРЕДАВАНИ ПО ПОЛОВ ПЪТ.

Хламидиални уретрити. Те са най – честите. Протичат с уретрално течение, парене при уриниране, чести позиви или болка в края на уринирането. Ако се вземе секрет от пикочния канал и се наблюдава на обикновен микроскоп, хламидиите не могат да се диагностицират, а се виждат само левкоцити (бели кръвни клетки). За да се постави диагноза хламидиален уретрит е необходим специален тест за Chlamydia trachomatis.

Микоплазмени уретрити. Микоплазмениите уретрити са на второ място по честота . Протичат с лек уретрит със сутрешна капка и оскъдна секреция, съпроводени със сърбеж в областта на изхода на пикочния канал и парене при уриниране. Асимптомните форми са много чести. Рядко се развива остър уретрит с обилна мукопурулентна секреция като при гонорея. Често се асоциират с гонококи и трихомони, поради което след лечението им остават постгонококови и посттрихомонални уретрити. При нелекувани микоплазмени уретрити може да се стигне до простатит, епидидимит и дори до стерилитет.

Трихомонални уретрити. Протичат с уретрално течение, парене при уриниране, дразнене в пикочния канал (остър или подостър уретрит). Диагностицират се на нативен препарат по тяхната подвижност, но при мъжете те често губят тази подвижност и не могат да бъдат доказани микроскопски а само културелно.

Вирусни уретрити. Те са значително по – редки. Най – често при интрауретрално локализиран херпес симплекс тип II.

Бактериални уретрити. Нормално в пикочният канал се намират бактерии. Изолирането на патогенни причинители без уретрално течение се нарича бацилоносителство и не изисква лечение. Най – честият причинител е Escherichia coli (при анален коитус) и стафилококи.

Кандидозен уретрит. Развива се при пациенти със снижен имунитет, най – често с диабет.

УРЕТРИТИ, НЕПРЕДАВАНИ ПО ПОЛОВ ПЪТ.

Уретрити, причинени от химически фактори. Най – често при консумация на големи количества алкохол или подправки ( люти чушки, черен пипер).

Уретрити, причинени от физически фактори. Най – често при изпикаване на песъчинки или камъчета при бъбречни кризи, при поставяне на катетри, ендоскопия и др.

Конгестивен уретрит. Среща се много често. Дължи се на хиперемия и едем на лигавицата на задната уретра поради конгестия (кръвен застой). При мъжете този уретрит може да се получи при каране на велосипед или мотопед, но по – често при ексцесивна мастурбация или продължителни полови контакти, най – често след значителна употреба на алкохол. Симптомите при този уретрит са чести позиви за уриниране, болка в края на уринирането и чувство за ненапълно изпразнен пикочен мехур. Може да има болки, ирадииращи към ануса, полюции и преждевременно изпразване. Обикновено симптомите отшумяват за няколко дни.

КАКВО Е ЛЕЧЕНИЕТО ПРИ УРЕТРИТ?

То е в зависимост от етиологичните фактори.