КАКВО Е ХЛАМИДИАЗА?

Хламидиазата е честа полово предавана болест, причинена от Chlamydia trachomatis, която причинява уретрит при мъжа и уврежда женските репродуктивни органи. Независимо, че симптомите при жената са слаби или липсват, хламидията причинява сериозни увреждания, включително стерилитет, които протичат сляпо, преди жената да разбере за проблема.

КОЛКО ЧЕСТА Е ХЛАМИДИАЗАТА?

Това е най – честата полово предавана инфекция.

КАК СТАВА ЗАРАЗЯВАНЕТО С ХЛАМИДИЯ?

Хламидията се пренася при вагинален, анален или орален секс. Хламидията също може да се предаде от бременната жена на плода.
Всеки, който е сексуално активен, може да се зарази с хламидия. Колкото повече са сексуалните партньори, толкова по – голям е риска от инфекция с хламидия. При момичетата и младите жени риска от заразяване е по – голям, защото цервикса още не е напълно развит.
Поради факта, че хламидията може да се предаде при орален или анален контакт, хомосексуалните мъже също са изложени на риск от заразяване.

КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ ПРИ ХЛАМИДИАЗА?

Хламидиазата е известна като тиха болест, защото мнозинството от инфектираните нямат симптоми. При наличие на симптоми, те се появяват 4 до 20 дни след контакта.
При жени хламидията засяга първоначално цервикса и уретрата. Съответно симптомите са вагинално течение и парене при уриниране. Ако инфекцията се разпространи от цервикса до фалопиевите тръби някои жени все още нямат никакви симптоми, а при други се появяват ниска абдоминална болка, температура, кървене между менструалните периоди, болка при полов акт. Хламидийната инфекция от цервикса може да се разпространи и до ректума.
При медицински преглед често се установява ерозия (раничка) на шийката на матката, която лесно кърви при допир.
При мъжете симптоми на хламидийна инфекция са уретрално течение, парене при уриниране, чести позиви или болка в края на уринирането. При остър уретрит течението е обилно, гнойно, а при подостър има слаба, по–скоро прозрачна и вискозна секреция, появяваща се сутрин (сутрешна капка).
При мъже или жени, които практикуват анален секс хламидийната инфекция може да доведе до ректална болка, течение или кървене. Хламидиазата може да засегне и гърлото при мъже или жени, които са имали орален секс с инфектиран партньор.

КАКВИ СА УСЛОЖНЕНИЯТА ПРИ ХЛАМИДИЙНАТА ИНФЕКЦИЯ?

Ако не се лекува, хламидийната инфекция може да доведе до сериозни репродуктивни или други здравословни проблеми.
При жени, нелекуваната инфекция може да се разпространи в матката или маточните тръби и да причини тазово възпалителна болест. Това се случва в около 15% от нелекуваните жени. Засягането на горния отдел на гениталния тракт може да причини необратимо увреждане на фалопиевите тръби, матката и околната тъкан.Това увреждане може да доведе до хронична тазова болка, стерилитет и потенциално фатална ектопична бременност.
Усложненията при мъжа са по–редки – възпаление на семенните торбички (епидидимит) или на простатата (простатит). Понякога се стига и до стерилитет.
Понякога хламидийната инфекция може да доведе до артрит и засягане на конюнктивата – синдром на Райтер. Често пациентите със синдрома на Райтер имат и възпаление на гланс пенис – баланитис ерозива цирцината.
Хламидиазата също така повишава риска от инфектиране с други полово предавани болести, включително и СПИН.

КАК СЕ ДИАГНОСТИЦИРА ХЛАМИДИАЗАТА?

Има два вида тестове – директни – откриващи самия причинител Chlamydia trachomatis в материал от гениталния тракт (урина, цервикален или уретрален секрет) и индиректни (серологични), които откриват не хламидии, а антитела към тях.
Директни тестове – Директна имунофлуоресценция (DIF), ДНК(PCR) или ELISA.
Индиректни тестове. Те откриват антитела към хламидиите, като се взима кръв от болния. Тези тестове изобщо не са показателни, защото в повечето случаи се установяват антитела срещу липополизахаридния антиген (LPS), който е общ и за трите вида хламидии – C. Trachomatis, C pneumoniae и C. Psitaci. Последните два типа обикновено са сапрофити и не причиняват заболяване. По – рядко се изследват антитела към главния външно-мембранен протеин (MOMP), който е специфичен само за Chlamydia trachomatis. Намирането на увеличен титър антитела няма диагностична стойност и не може да бъде критерий за оценка на терапията, поради неспецифичността на тези антитела и дългия период на тяхното персистиране.

КАК МОЖЕ ДА СЕ ИЗБЕГНЕ ХЛАМИДИАЗАТА?

Най – сигурният начин е да избягваме полови контакти или да поддържаме моногамна връзка. Кондомите са задължителни, но за съжаление не трябва да се забравят и при орален секс.
Препоръчва се ежегодно изследване за хламидия на всички полово активни мъже и жени, особено на такива с нови или многочислени сексуални партньори. Желателно е и всички бременни жени да се изследват за хламидия.
При всеки преглед на мъж или жена с генитално или уретрално течение е задължително да се прави и тест за хламидия.

ЛЕЧЕНИЕ

Предписват се подходящи антибиотици.