Витилигото е кожно заболяване, при което се наблюдава загуба на пигмент и поява на бели петна. Може да се засегне всяка част на тялото, най-често двустранно. Заболяването засяга предимно кожата на лицето, устните, крайниците и гениталиите.

Разпространение на заболяването

Заболяването засяга един процент от населението. В половината от случаите се проявява преди 20-годишна възраст и една пета от пациентите имат роднина с подобни оплаквания. Смята се, че заболяването е автоимунно (продуцират се антитела срещу собствения пигмент). Общото състояние обикновено не е засегнато, но може да са налице и други автоимунни заболявания (на щитовидната жлеза и др.).

Какво определя цвета на кожата?

Меланинът, който е пигмент, определящ цвета на кожата, космите и очите се произвежда от клетки наречени меланоцити. Ако тези клетки загинат или не могат вече да произвеждат меланин, кожата изсветлява или става бяла.

Развитие на витилигото

Заболяването се проявява с млечно-бели петна върху кожата. Загубата на пигмент може да варира в различна степен. Отделните плаки може да се различават по интензитет и белите петна може да са заобиколени от по-тъмни ивици. Заболяването започва с внезапна загуба на пигмент. Това може да продължи докато по неизвестни причини процесът спре. Периодите на загуба на пигмент се редуват с такива, при които състоянието не се променя. Много рядко кожата възвръща предишния си цвят. При някои пациенти, които не наблюдават отпадане на пигмент, всъщност са изгубили всички меланоцити и нямат различно оцветени контрастиращи зони на кожата. Въпреки еднородния цвят, те още имат витилиго. Тежестта на заболяването е различна при различните пациенти. Засегнатите хора с по-светла кожа забелязват заболяването в летните месеци след получаване на слънчев тен. Белите петна се виждат по-добре при тъмнокожи индивиди. При някои пациенти може да се наблюдава загуба на пигмент по цялото тяло, като тежестта на витилигото не може да се предвиди.

Лечение на витилиго

Понякога състоянието не е необходимо да се лекува. При хората с по-светла кожа, които избягват излагането на слънце, витилигото може да не се забелязва. Засегнатите части на кожата нямат естествена защита от слънчевите лъчи и изгарят много лесно. По този начин се увеличава рискът от възникване на рак на кожата. Пациентите трябва да ползват слънцезащитни средства с фактор минимум 30 върху всички открити засегнати от витилиго зони и да избягват интензивното слънчево облъчване. Покриване на засегнатите участъци с козметични средства или багрила е един лесен и безопасен начин за прикриване на заболяването. Наличните разнообразни и водоустойчиви козметични оцветители дават възможност за изравняване цвета на кожата. Съществуват препарати, съдържащи дихидроксиацетон, които приложени върху кожата потъмняват без наличие на меланоцити. Оцветяването на кожата от тези препарати постепенно избледнява. Тези препарати не променят хода на заболяването, но променят външния вид на кожата. В някои случаи могат да се направят малки репигментиращи татуировки. При липса на ефект от тези средства Вашият дерматолог може да препоръча други медикаменти възвръщащи предишния пигмент (репигментация) или разрушаващи останалия (депигментация). Нито един от репигментиращите методи няма постоянен ефект.

Лечение на витилиго при деца

При децата не се използват агресивни методи на лечение. Слънцезащитата и козметичните средства обикновено дават добри резултати. Може да се прилагат локални кортикостероидни средства, под лекарски контрол. PUVA-терапията е противопоказана за деца под 12 год. възраст и не трябва да се прилага поради високия риск.

Репигментираща терапия

Локалните кортикостероидни имат добър ефект за възвръщането на пигмента за малки участъци. Лечението трябва да се следи от дерматолог, поради изтъняването на кожата и появата на стрии от тези медикаменти.

PUVA

Това е един от враиантите за репигментираща терапия, с използване на лекарства наречени псоралени. Те правят кожата много по-чувствителна към слънчевите лъчи. След приемането им пациента се облъчва със специален вид ултравиолетови лъчи наречени UVA. В случаите, когато са засегнати малки области псоралените могат да се прилагат локално. PUVA-терапията дава възможност в 50-70% от случаите да се възвърне нормалното оцветяване на кожата на лицето и тялото, докато ръцете и стъпалата реагират по-трудно. Лечението изисква извършване на процедури два пъти седмично за повече от една година. Страничните реакции от това лечение са склонността към изгаряне, поява на “лунички” и повишен риск от поява на кожен рак при дълго приложение. Поради увеличаване на чувствителността към ултравиолетови лъчи е задължително носенето на защитни слънчеви очила.

Други средства

Може да се прилагат някои модерни имуномодулиращи средства локално, както и лазерни или хирургични процедури.

Депигментираща терапия

При някои пациенти с тежко засягане е по-практично да се премахне останалият пигмент от нормалната кожа. Това става чрез приложението на химични вещества – монобензилетер на хидрохинона. Лечението продължава 1 година и премахването на пигмента е перманентно.

Лекува ли се витилигото?

На този етап не е открита причината за поява на заболяването, но се смята че може да да е наследствена. Въпреки наличието на различни терапевтични средства, досега не е открито достатъчно ефективно лечение.